|
Няма личност в нашата история, която така силно да е изявила себеотрицание и жертвоготовност в името на човека, както тебе, Апостоле.Ти не би бил себе си, ако не бе изрекъл тези думи, които по неповторим начин разкриват гордата ти самообреченост и фанатичната ти обич към България. И те са казани така силно и логично, така искрено и дълбоко, че дори в нашия прагматичен век никой не може да ги отмине хладнокръвно.
Нашият народ е малък, винаги е стоял на кръстопътя на големите събития, брулен от ветровете на историята. Ако днес по света се знаят имената на много други, не повече заслужили от тебе, вината е пак на този народ, родил поп Кръстьо и Иванчо Хаджипенчович.
Днес и първолачетата знаят името ти, Апостоле – заедно с приказките за горди царе и красиви царски дъщери, за чудни далечни земи, като легенда трепти в съзнанието им името Васил Левски.Те декламират Ботевите стихове "О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш…” Радват се на легендарните ти постъпки, възхищават се на лъвския ти скок – и стават по-добри и по-човечни.
Но ти, Апостоле, не си само наш, на българите. Твоите идеи за свобода и революция, твоите прозрения в бъдещето и безсмъртният ти дух принадлежат на цялото човечество. Ти наистина в бъдещето тъмно виждаше ясно, ти провидя и обединението на балканските народи, и присъединяването ни към прогресивна Европа. Не е късно да покажем, че сме достойни за настоящето, за новото време, за което ти мечтаеше.
Помним твоите думи, че всички народи "ще живеят под едни чисти и свети закони”, че "целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме ни вяра и ни народност”. Те отразяват историческото битие на нашия народ, демократичните му добродетели, уважението му към културата на другите.
Делото ти, Апостоле, е пример за нас, защото любовта ти към Отечеството бе безкористна и всепоглъщаща. Ти наистина му служи до смърт!
|
