Когато разговарям с много мои съученици, пътували по проект „Коменски", те единодушно споделят колко са впечатлени и колко копнеят да отидат пак в дадена държава. Отначало аз не им вярвах и бях леко скептична,понеже това са само 4 дена! Не може за толкова кратък период от време, човек да създаде устойчиви приятелства или да опознае чужда култура. Прекараните дни в Айхах само доказаха колко много съм грешала в преценката си.

Винаги съм харесвала Германия и по-точно - нейната подреденост. Не харесвам хаоса, за който някои хора жадуват, но може би за това е отговорна немската кръв в мен. Съответно, отиването ми в Германия би значело за мен нещо повече от обикновено пътуване.

След дългите приготовления на багаж и материали за представянето по проекта, 4 декември най-накрая дойде. Още когато стъпих на немска земя в Мюнхен, усетих топлината, излъчваща се от хората. Всички бяха толкова усмихнати, слънчеви и някак освободени. Тази тяхна лъчезарност ме преследваше до самия край и във всички хора около мен, включително и моята домакиня.

Тя се казва Мишел, на 14 години и от Айхах. Макар и на невръстните 14 години, тя е завидно умна и с голям кръгозор. Беше ми събеседник на най-различни теми. Просто сядахме в нейната стая и разговаряхме за училище, различния между страните или тормоз. Направи ми впечатление, че показа много добро, домашно възпитание. Ненужно е да казвам, че родителите й са също усмихнати и учтиви хора, точно като нея. Единственото, което мога да направя на 1200км разстояние между нас, е да й благодаря за топлото приютяване, подаръците и незабравимите моменти, прекарани с нея - най-голямото съкровище, което занесох у дома. 

Училището им, макар и в сравнително малко, провинциално градче, беше внушително по големина и си беше по западен модел. За да се добие представа за размерите, ще дам пример с фоайето, което е ползвано за концертна зала с 500 седящи места. Всъщност, присъствахме на един техен коледен концерт. „Присъствахме" е меко казано, тъй като дори участвахме, пеейки. Не се славя с подобен талант, а дори обратното, но беше като хор, пред  мен нямаше микрофон и всичко беше наред. Накратко, всички гости и техните домакини трябваше заедно да изпеем коледната песен на Бони М – Feliz Navidad. На репетициите сутринта  не се представихме добре, но пред  500 души бяхме много добри. 

През следващия ден беше ателието. Разделихме се в четири  екипа. Целта на участниците от „Коменски" бе да представим  на платно една от геометричните композиции на Кандински, добавяйки и наш поглед върху тях. С помощта на Елица, литовките - Агата и Симона и немския учител по изобразително изкуство ние сътворихме това(не е първокласен шедьовър, но пък спечели симпатиите на всички): 

Говорейки за учители, не мога да не се възхитя на познанията им по английски език. Всеки преподавател, когото срещнахме, независимо дали е по музика, информатика, физическо, говореха завидно добър английски. Всичко това много ни помагаше в интеграцията и общуването.

Същия ден пътувахме до град Аугсбург. Не успяхме да се насладим на разходка из града, понеже беше смразяващо студено, съчетано с вятър. Прекарахме следобеда в търговски център, където се забавлявахме с домакините, а вечерта отидохме на т.н. Christkindlesmarkt, познат на света като типичен немски коледен пазар. Атмосферата на самото място беше неописуема. Усещаше се коледният дух навсякъде около нас. Беше изразен в украсата, стоката, лицата на лъчезарните хора. Би било страхотно, ако и тук имахме подобно традиционно празнично посрещане.

Последният ден го прекарахме в град Фюсен, където се намира известният замък Нойшванщайн. Градът като цяло напомняше на швейцарски курорт, поради заобикалящите го Алпи. Беше много китно и спокойно градче. Следващата ни стъпка беше самият замък. Пътят към него беше наистина дълъг и изморителен, понеже е нагоре. Но вървенето до върха си струваше поради гледката. От една страна бяха живописните Алпи, от друга – величественият Нойшванщайн, а зад нас – спираща дъха панорама към Фюсен и езерото Алпзее. Вътре в замъка ни разказаха за тъжната съдба на крал Лудвиг II и посетихме някои от кралските покои, които служели за такива за много кратък период от време. На връщане решихме да слезем с файтон. Беше наистина вълнуващо- имаше  замък и кон, което ни караше да се чувстваме в 18ти век.

Това беше последното ни приключение заедно. На следващата сутрин трябваше да пътуваме за Мюнхен, а оттам - у дома. Не знам всъщност какво бих добавила, защото всичко би било суперлативи и повтарящи се фрази, но какво да се стори -тези 4 дни бяха наистина специални за мен. „Коменски" е уникален проект и дано всеки да има щастието да участва в подобен, понеже тези кратки дни ще се помнят още много дълго както и знанията и опитът, който ни предоставя, е много повече от обикновено пътуване в чужбина. Бих вметнала благодарности на нашите и немските учители, новите приятели и домакинята ми Мишел! Липсвате ми!