Начало » 2010 Март 28 » България – през погледа на младите таланти
22:16 България – през погледа на младите таланти | |||
Моята родина
Всяка държава в света има своята гордост – природна, културна, историческа… Но най-хубава е България, защото е нашата родина. Моята прабаба ми разказваше, че когато Господ раздавал земята, нашите деди тогава воювали и за тях не останало нищо. За да ги възнагради, Господ им дал парченце от рая. И как да не повярваш, че е така!?
Миналото лято почивах с родителите си в Пирин. Прекосихме почти цялата територия на иначе малката ни родина. Но красотата, която пълнеше очите ни, беше така необятна, че един човешки живот едва ли стига да й се насладиш. Преминахме през обширни долини и равнини, зелени гори, градини, обсипани с плод. И се дивихме на чудесата на тази „земя, пълна с добрини”.
Дъхът ми спря, когато стигнахме планината. Чувала съм за Пирин планина, от баба съм слушала песни за нея. Но си мисля, че с думи не може да се изрази истинската красота и величието на тази планина. Не може да се опише нейната неземна красота, тя трябва да се види, да се усети кристално чистият въздух, да се изпита удоволствието от тишината и спокойствието. А застанеш ли под вековната Байкушева мура, онемяваш от възторг пред природата. Тук наистина спира дъхът ти, това дърво е скрило историята на цял един народ – моят народ. Шумът на клоните реди пред мен картини от създаването на българската държава, годините на робство, героизъм и безсмъртие…
Как ми се иска да видя прабългарската конница и да чуя думите на хана: „Тук е България!” Днес тези думи са нужни на нас, младите хора, да ни вдъхнат самочувствие, че сме българи, че живеем в най-красивото кътче на света. Аз съм уверена, че моето място е тук, в България, тя е моето минало и бъдеще. Само тук мога да слушам песните и приказките на баба, да празнувам най-светлите празници Трети март и 24-ти май, да подарявам мартенички на Първи март.
Това е моята родина. Ако бях художник, щях да я нарисувам в най-прекрасните цветове. Ако бях жар-птица, щях да я осветя, за да грейне в цялата си прелест. Ако можех, щях да я превърна в песен, която да се носи от Дунав до Пирин.
Всъщност аз съм само едно дете на България, което й дарява цялата си обич, и омаяна от нейната красота, възкликвам :”Хубава си, татковино, име сладко, земя – рай!”
Памет
На Шипка снегът е бял.
На Шипка отдавна е спокойно,
само вятърът шуми някак си…поройно.
Дали от възгласите бойни
на българи и руси – братя войни,
или от ужаса на турски орди…
Няма сила, няма време
да върне оня мрак и сеч!
Забрава? Не!
Вечен спомен!
И дълбок поклон на тези войни,
слели се във огнен меч
в кървавата сеч на Шипка!
…Там отдавна е спокойно!
Там снегът сега е бял.
Яница Тодорова – 7 г клас
Второ СОУ „Проф.Н.Маринов” гр. Търговище
Пътека към тебе
Реките болят те,
изплакали твойте страдания.
Горите тежат ти.
Родино! Децата нехаят.
И бягат, и времето гонят,
за тебе зажалили,
носталгично по чуждото бродят -
да търсят изгодата, хляба си.
Но аз, Майко, те зная.
Не ми трябват пътища
големи, необятни.
Искам само малка,
скътана пътека,
дето ще ме доближи до тебе,
ще ме пази във сърцето.
Аз имам още много
какво да взема и какво да дам.
Поднасям ти на думите
нестихващия плам,
че ако на земята
някога ми се предложи рая,
пак теб, Родино, бих избрала!
Натали Калчовска 12 а кл.
Второ СОУ „Проф.Н.Маринов” гр. Търговище
| |||
|
| |||
| Общо бр. коментари: 0 | |