Откъс от есето:

Няколко пъти съм посещавал Батак и храма ,,Света Неделя” - и винаги изпитвам чувство на огромно вълнение. Църквата е историческа ценност. Тя е била последната крепост на българите през трагичните дни на Априлската епопея - славна и мрачна, величава и позорна, изпълнена с геройство и срам.

Вървя по пътеката на църковния двор и свеждам глава. Велик е героичният подвиг на две хиляди души, които в продължение на три денонощия защитават своята вяра и чест. Стоя пред костите на загиналите в църквата, чиито стени са пропити с кръв. От тази кръв са се родили герои с възвишени идеали, с родолюбив дух, готови да живеят за народа, да му покажат миналото и да го поведат към бъдещето. Представям си как в храма всички се държат храбро и никой не се е опозорил с предложение да капитулират. Това е най-възвишената и най-красива форма на героизма - когато се бориш вече не за физическата, а само за моралната победа, не за да спасиш загубеното сражение, а просто за да защитиш човешкото си и национално достойнство. Пред олтара на църквата, пред олтара на националната гордост Майка България принася в жертва своите чеда.