През 1855 г. американският президент предлага на едно индианско племе белите да купят земята му, а индианците да се преселят в резерват. Отговорът на индианския вожд бил следният: «Едва когато падне последното дърво, последната река бъде отровена и последната риба - уловена, тогава ще разберем, че парите не се ядат.» Днес светът е изправен пред колосални екологични проблеми - намаляващи запаси на питейна вода, замърсяване на въздуха, изчезване на растителни и животински видове, срив на екосистеми – все последствия от дейността на човека. 

Водата е извор на живот – едва ли има разумен човек, който ще отрече това. Но колко неразумно я използваме! Ние, българите, макар и вече от години да сме на ръба на екологична катастрофа, продължаваме да живеем по един непростимо разточителен и неразумен начин. Всичко изхвърляме в контейнерите за смет, без да се замисляме, че има алтернатива - да се обработват отпадъците за друг вид суровини или да се превръщат в органична тор. Днес почвата е отровена от химически торове, тя почти е изгубила органичната си съставка и непрекъснато се мъчи да неутрализира по свой път тези отрови. Докога ще продължаваме с нашето безразсъдно поведение? 

Не малко реки доскоро се използваха за отходни канали. Такъв пример е моят роден град Търговище, в който преди около година бе подменена отходната канализация. Градът ми се гордее и с двете си пречиствателни станции. Една от тях бе открита наскоро, тя служи за пречистване на отходните води на града, вливащи се в река Врана. Благодарение на средствата, дарени от родения в село Врачеш и завършил основното си образование в Търговище нюйоркски Митрополит Андрей, в града ни има станция, пречистваща питейната вода и даваща възможност на жителите да консумират качествена вода. За жалост пречиствателните станции не решават изцяло проблема със замърсяването.

Една от безценните природни и туристически забележителности на нашата страна е Хотнишкият водопад, намиращ се в близост до Велико Търново. Когато бяхме там на екскурзия, останахме запленени от неговата красота и неповторимост. Посещават го целогодишно български и чуждестранни туристи, примлечени от магическата сила на водата, любуват се на феерията от цветове край водопада. Но все още чистите му води днес са застрашени от отпадъците, изхвърляни от посетителите. Видяхме следите от цивилизацията – пластмасови чашки, бутилки, найлонови торбички и какво ли още не. Научихме, че в село Хотница има създадена еко организация. Това, което ме изненада, беше загрижеността не само на жителите на селото, а и на англичани, които също членуват в нея. И си задавам въпросите: „Защо е нужно някой друг да ни отвори очите за това, което притежаваме? Защо трябва чужденците да защитават водите на България, а самите българи да нехаем за тях?”      

Говорейки за водното богатство, което имаме, се досещам за разказите на възрастен мой съсед, който ми разказваше за това как на времето са ловели рибата от реките направо с ръце. За мое съжаление едва ли аз, пък и някой друг ще можем да изпитаме това удоволствие, което са изпитвали нашите дядовци. Това обаче е така поради нашата собствена немарливост. Ако обръщахме повече внимание на случващото се около нас, може би нямаше да се стигне дотук.

Сигурен съм, че всеки би могъл да разкаже колко хубава е природата, с колко енергия и възторг се изпълваме, когато сме сред нея, как нейната тишина ни кара да забравяме шума от ежедневието, как изяществото й ни оставя без думи и изпълва сърцата ни с наслада и радост. В България реките, минералните извори и езерата са в изобилие, но на някои места по света, като в Саудитска Арабия, водите почти липсват, те  са заменени от черното злато - нефта. Така както за арабите нефтът е злато, така и за българите водата трябва да се превърне в богатството, което да ценим и пазим – за нас и за следващите поколения. 

Единственият начин да живеем в красив свят е като не бъдем безразлични към това, което ни заобикаля, а да поемем инициативата да направим природата наш приятел. Да се отнасяме с благодарност и страхопочитание към наследството, което ни заобикаля, да тачим и пазим природата, планетата ни и всички земни твари. Какво ще бъде бъдещето ни - зависи само от нас. 

Момчил Георгиев ІХ а клас

ІІ СОУ «Проф. Никола Маринов» 

Гр. Търговище