Уважаеми посетители,

Второ СУ „Проф. Никола Маринов“ Търговище има нова интернет страница - http://2su-tg.com, която ще се актуализира с информацията за новата учебна година – от 15.09.2017 г. Работата по сайта продължава. Възможно е да бъдат допуснати неточности, които ще бъдат отстранявани своевременно. Старият сайт ще се ползва само като архив.

Благодарим за търпението.

 

 

Начало » 2012 » Декември » 27 » „Неочакваният подарък” и национална награда за Коледа
15:11
„Неочакваният подарък” и национална награда за Коледа


Десислава Борисова Георгиева от VІ б клас на ІІ СОУ „Проф. Никола Маринов”  гр. Търговище спечели със свой разказ ІІІ място в Националния конкурс „От Коледа до Васильовден”, раздел „Литература”. Организатори на надпреварата са Министерството на образованието, младежта и науката и Националния дворец на децата. Целта е да се стимулира фантазията на участниците и те да изразят своята представа за щастието. Конкурсът е включен в Националния календар за извънучилищни дейности на МОМН за уч. 2012/13 година.



Неочакваният подарък

- На мене ще ми купят за Коледа айфон!
- А моят татко ще си дойде от Германия и ще ми донесе лаптоп!
„А на мене..., а на мене..., а на мене...” – тези думи на момичетата останаха в съзнанието на Ани. Сега, когато се прибираше сама от училище, тя мислеше за своите приятелки и за техните желания. Наближаваше Коледа. И те, като всички деца, очакваха скъпи подаръци.
Ани не забелязваше празничната украса по улиците и витрините на магазините. Не я радваха нито разноцветните светлини, нито шарените гирлянди по фасадите на сградите. Тя беше тъжна. Мислеше си как във всички домове ще грейне коледната елха, ще грейнат и веселите детски лица, ще се съберат млади и стари, където и да са били. На този ден всеки, дори да е на другия край на света, трябва да долети и да бъде с близките си. Така ще долетят щастието и надеждите за по-добро. 
Детето вървеше, приведено под тежката ученическа раница, забило поглед в земята. С болка си спомни какво се случи преди няколко месеца – бащата на Ани беше пожарникар. Една вечер, когато с мама го чакаха за вечеря, дойдоха чичо Иво и чичо Петър, колеги на татко й. Те държаха фуражките си в ръце, лицата им бяха опушени, а дрехите – обгорени. Ани знаеше, че професията на баща й е трудна, но благородна, защото помага на много хора. И тя се гордееше с него. Често татко й се връщаше много изморен от поредното тежко дежурство. Този път той не се спасил от огнения ад, в който попаднали. Колегите му казаха, че баща й е загинал в пламъците, когато гасили страшния пожар в един дом за стари хора. Там имало около 30 възрастни мъже и жени, някои от които неподвижни. Пожарникарите успели да спасят всички, но баща й загинал.
Замислена, Ани не усети кога бе стигнала до зоомагазина, пред който често се спираше. Всеки ден на път към училище тя минаваше край него. Сутрин бързаше, но на връщане се застояваше дълго пред витрината. Често влизаше вътре. Смееше се на упоритите опити  на папагала да каже „Добър ден!” Искаше й се да погали пухкавите зайчета. Но най-дълго гледаше кученцата, които често сменяха в клетките. Старите намираха свои стопани, които ги купуваха, и в магазина докарваха нови. Как завиждаше Ани на купувачите! Как мечтаеше един ден и тя да си тръгне от магазина, прегърнала едно от тях. Майка й беше против – нужни били много разходки за кученцето, съседите щели да бъдат недоволни от лаенето му, трябвало да се чисти и какво ли още не. Татко й не обещаваше, но и не отказваше категорично. И Ани все се надяваше, че мечтата й ще се сбъдне! Но, уви, татко й вече го нямаше... 
Когато влезе вкъщи, още от коридора Ани чу оживен разговор. Разпозна гласа на майка си, която оживено говореше с някакви непознати хора. Това беше нещо необичайно за техния дом, в който от месеци тишината и тъгата бяха постоянни гостенки. Сега имаха истински гости. Момиченцето се зарадва и се учуди – кой ли е дошъл?
- Ани, влизай  бързо да видиш кой те чака! – от дълго време момиченцето не беше чувало майка си толкова радостна.
В хола на дивана седяха две непознати стари жени, които гледаха с очакване детето. Очите им излъчваха топлина. Ани ги виждаше за първи път, но ги почувства много близки. Тогава нещо между двете старици се размърда и Ани с радостен вик се спусна към тях – кученце! 
- Това е нашият коледен подарък за тебе, мило дете! – каза едната от тях.
- За мене? – Ани погледна въпросително майка си.
- Ние сме от дома за стари хора, в който пред няколко месеца избухна пожар и татко ти загина в пламъците му. Научихме за мечтата ти да имаш кученце и решихме да я осъществим. Това е нашият подарък за тебе. 
Ани гушна кученцето и го притисна към себе си. То радостно заскимтя. Беше чисто бяло и пухкаво, като коледния сняг навън. Приличаше на плюшена детска играчка. Такова красиво кученце тя не бе виждала дори и в зоомагазина. То беше вече нейното!
От кухнята се носеше ароматът на коледните курабии, които майка й печеше за гостите. 
- Опитайте ги, това са най-вкусните сладки на света! – щастлива, Ани подаде курабиите на старите жени.
Тя държеше подноса с една ръка, защото с другата прегръщаше кученцето, на което веднага измисли име – Сузи.  А то лакомо протягаше муцунка към курабийката. Детето отхапа от нея и даде останалото на Сузи. 
На следващата сутрин Ани се събуди по необичаен начин – усети едно мокро езиче на лицето си. Още сънена, тя напипа нещо пухкаво до себе си – това беше Сузи. Отвори очи и погледна през прозореца. Видя, че пухкав бял сняг беше покрил всичко. Днес беше Рождество Христово! През очите на Ани светът вече беше по-красив. Душата й вече не беше самотна. Двете със Сузи започнаха да украсяват елхата, на върха на която грейна една голяма звезда, напомняща за Витлеемската звезда, възвестила на света, че в тихата бяла нощ се е родил Спасителят.
Вече Ани си имаше другарче, с което щеше да дели всичко – радост, и тъга, и сладките... Вече си имаше неповторим коледен подарък, по-скъп от всеки айфон или лаптоп! Вече вярваше и знаеше, че на Коледа стават чудеса!

Йорданка Филева – главен учител 
по български език и литература

Категории: Конкурси | Views: 599 | Добавено от: MRebi | Тагове: конкурси, Коледа, Награди | Rating: 4.7/3
Общо бр. коментари: 0
avatar