Три ученички, любители на словото, от ІІ СОУ „Проф. Никола Маринов” гр. Търговище бяха отличени във Втория национален конкурс „Мадарският конник - символ на историческото минало и европейското бъдеще на България". На 29 април 2010 г. в Шумен грамота и предметни награди получи Натали Калчовска от ХІІ а кл. – ІІ място за стихотворение. Дружеството на писателите – Шумен награди с грамоти за отлично представяне Виктория Цветкова от ХІ б кл. за есе и Десислава Георгиева от ІІІ г кл. за стихотворение.

     Диплом за отлично представяне заслужи литературен клуб „Любословие” с ръководител Йорданка Филева.

     Във второто издание на конкурса взеха участие 73 ученици с 90 литературни творби, 66 автори с рисунки и 6 пластики от 20 града на страната. За тях бе организирано посещение на резервата „Мадара”. Организатори са Министерство на образованието, младежта и науката, Община Шумен и Общински детски комплекс.

 

    

     България – една от най-старите държави в Европа! Това е моята Родина! Тази земя ми позволява да усетя, че съществувам, да разбера смисъла на живота. Да усетя в сърцето си красотата на любовта и да почувствам истинските неща.

     Скоро гласувахме за новите седем чудеса на света. Но не трябва да забравяме и родните – те са включени в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното културно наследство. Не е пресилено да ги оприличим на българските културни бисери, които красят короната от световни забележителности. Това са Боянската църква, Мадарският конник, Казанлъшката гробница, скалните църкви край с. Иваново, Рилският манастир, старият град в Несебър, гробницата край с. Свещари.

     През 1979 г., на сесията на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в гр. Луксор, Египет, Мадарският конник е включен в Списъка на световното културно и природно наследство. На 29 юни 2008 г. Мадарският конник е обявен за глобален символ на България, след проведена национална анкета.

     Каква по-голяма гордост от това!

Учените предполагат, че на Мадарския конник е изобразен хан Тервел. За блестящите си победи над арабското нашествие хан Тервел е адмириран в Европа в произведенията на редица средновековни автори. От съчиненията на Цезар Бароний и Мавро Орбини той преминава в „История Славянобългарская” на Паисий, а Захари Зограф и художниците от Самоковската школа рисуват образа му в църквите на Троянския и Преображенския манастир, в Самоковски и Пернишки църкви. Старият континент го нарича Спасителят на Европа, и го почита като светец – ревностен християнин, приел монашеството след престола под името Теоктист. Един гръцки печат с надпис „Богородице, помагай на кесаря Тервел” допълва известните факти от историята, но дълго време остава познат и коментиран само в текстовете на специалистите по средновековна история. В католическия свят популярността на Кан Тервел като кръстител е по-голяма, отколкото на Борис-Михаил, поради което той е и най-често споменаваният български владетел в средновековните извори. В по-късни времена популярността на светеца-крал навлиза в православното иконографско пространство и в българското мислене, чрез Паисиевата история.

     Атонският монах е пръв изразител на народните стремления и българското националноосвободително движение. Той описва историята на българския народ, обосновава исторически правото му на свобода и възбужда патриотични и борчески пориви у сънародниците си в своята простичко написана „История славянобългарска”. Книгата представлява своеобразен повик към българите за национално осъзнаване и борба против поробителите. В нея Паисий пише: „О, неразумний и юроде, защо се срамиш да се наречеш българин!”. А актуална ли е днес Паисиевата история? Определено не – за управляващи, за новобогаташи, за оскотели от немотия и безправие, за забравили своя род – за онези, за които, най-меко казано, думи като „родолюбие” са неудобни. А днес, най-много от всякога, трябва да бъде актуална! Защото народ, забравил миналото си, е обречен на гибел!

     Много са черните страници в българската история. Но не са малко и светлите – а те са изпълнени с безпримерен героизъм и себеотрицание. Чувството, че си потомък на храбри и велики предци, че националната култура на твоята Родина е дала своя принос в световната култура, не може да бъде сравнено с нищо.

     Всички ние сме хора, родени под едно небе – небето над Европа. Радваме се и тъжим за едни и същи неща, имаме общи надежди и желания. Важното е, където и да отидем – в Европа или в Америка - да си „останем у дома”, да си останем българи и да запазим българското в себе си!

 

 

Аз обичам   Колко много аз обичам по история да сричам, когато госпожата обяснява кой кога се възцарява.   Тя разказва за царете, побеждавали във боевете, за могъщата държава и за старата й слава.   Някога във столицата Плиска княз Борис поискал християнство да приеме, да издигне българското племе.   И Симеон книжовници подбирал, в манастири ги събирал. Книги български създавали, България с Европа изравнявали.   Колко много аз обичам по история да сричам, още много искам да науча, за да мога утре да сполуча.   Десислава Георгиева ІІІ г кл. ІІ СОУ „Проф. Никола Маринов” гр. Търговище