Жадната наденица

Разказ

Наближаваше Коледа. Снегът беше покрил земята на плодородна Добруджа. И тая ваканция Борко щеше да прекара на село при баба и дядо. Той очакваше с нетърпение тия дни. Възрастните нямаха много време за децата, защото бяха заети с приготовленията за празника. Борко прекарваше по цял ден на пързалката, където се събираха много момчета.

Но най-важното и за малки, и за големи бе подготовката на трапезата. Баба Рада бе всепризнат майстор на гозбите. Съседките винаги се допитваха до нея – за питки или баници, за туршии или яхнии. Тя знаеше най-добре как да приготви киселото зеле и как да осоли сланината. Баба Рада приготвяше всичко толкова вкусно, защото спазваше точно рецептите, които беше научила от своята майка, а тя – от своята баба. 

Борко хапна надве-натри и се застяга за пързалката. Навън вече го чакаха неговите приятели.

- Дядо, хайде да извадим шейната от бараката!

Дядо му Георги имаше друга работа – трябваше да се приготви месото за наденицата, но няма как – желанието на внука трябва да се изпълни.

В това време се чу гласът на баба му:

- Боре, иди до магазина и кажи на леля ти Пенка да ти претегли от тоя пакет сол точно 350 г! Сложи солта в тая паница!

- И-и-и, бабо, точно сега ли, отивам на пързалката!

- Хайде, моето момче, че ще правим наденицата!

Борко грабна пакета със солта и паницата и затича към селския магазин. Когато влезе, видя няколко жени, наредени на опашка. Те съвсем не бързаха, за разлика от момчето. Минаха пет, десет минути… времето летеше, пързалката чакаше. Тогава Борко се огледа, притули се зад близкия рафт, откъсна със зъби едно парченце от найлоновата кесия и отсипа на око малко сол в паницата. Той нямаше представа колко са 350 г. Видя му се малко и добави още толкова. После полека се измъкна от магазина и хукна към къщи.

Вечерта всички се събраха около трапезата. Борко беше се прибрал от пързалката, очите му се затваряха от умора. Искаше час по-скоро да си легне. Даже нямаше сили да хапне.

- Хайде да опитаме наденицата, прясната! Да видим каква е станала!– каза баба Рада.

- М-м-м! Доста си я пресолила, жено, объркала си рецептата! - се чу веселият глас на дядо Георги.

Баба Рада се зачуди:

- Май кантарът на Пенка магазинерката нещо се е развалил.

- Каква жадна наденица сме направили! Много вино ще изпие! – засмя се старецът.

А Борко беше вече в прегръдките на съня и летеше по бялата пързалка, която го чакаше и на следващия ден.

Десислава Георгиева VІ б клас

Българинът европеец

Aко Бай Ганьо е хитър, ние какви сме 

Нов ден, ново начало - ала той пак е сред нас!

Не се чуди, тази вечер може да е у вас, 

да ти яде от храната, да ти спи в кревата,

да не го бърка, че му миришат краката.

Най-често той е при политиците, щото

там е келепирът, не в леглото.

Ще те излъже, без да му мигне окото 

и няма да разбереш откъде е дошло злото.

все той от тотото печели шесторки. 

Любимото число му е 666,

къде бяхме навремето, а къде сме днес.

За  земеделието – нъцки,  за  чалгата – милиони.

Пенсионерът поредната сълза ще отрони.

Духът му странства в различни пространства,

посветен е той и в седемте тайнства.

Без сърце и душа, той е свише същество,

за разлика от нас има сиво вещество.

Няма телефонен номер, няма лична карта,

не идва от Свищов, нито пък от Спарта.

Идва директно от дебрите на Ада

безчинства,  краде и руши без пощада.

Пуши тютюн с листи от Библията,

и най-често има хайвер по филията.

Бай  Ганьо, ако си сред нас и ме чуваш,

запомни, че на творенията си ще робуваш.

Българино, европеецо, моля те, събуди се

и на Бай Ганьо да робуваш - откажи се!

Христо Рангелов ХІ б клас