Начало » 2012 » Декември » 27 » За Рождество Христово – награди!
14:40 За Рождество Христово – награди! | |
Вторият национален конкурс за православна поезия и проза „Рождество на Спасителя” донесе поредните отличия за младите литературни таланти на ІІ СОУ „Проф. Никола Маринов” гр. Търговище. Конкурсът е организиран от Община Бургас и Обединен детски комплекс Бургас. Възрастова група ІХ – ХІІ кл. Проза: Възрастова група V – VІІІ кл. Част от наградените творби: Коледата на един клошар Монетата стискаше своя –един лев, богатството свято.Смутен в магазина пристъпи,щастлив беше, беше богат!Минаваха бързо край негомъже и жени в суета,говореха силно, не виждаха нищо,през своите скъпи очила.За миг нещо страшно се случи:монетата падна, изчезна мечтата,търкулна се левчетои свлече се той на земята.Със поглед отчаян затърси,с ръце заопипва – напразно.Остана с очи насълзени,изпълнени с болка и срам.О, боже, какво да направя,Изправи се смазан, излезе.О, боже, защо ме наказа?И плачеше тихо, без глас.Един мъж го погледна небрежнои хвърли му фас недопушен,посочи го грозно със пръст,а той в болката своя се сгуши.Във храма господен пристъпи,смирено три пръста събра.На бог се помоли добро да настъпии злоба да няма в света.Не търсеше левчето свое,колите не гледаше скъпи.Излезе навън и камбаните чу,и леко в душата му беше. Мустафа Бехчетов Мустафов ХІ б кл.
Светлината на празника
Разказ
София вървеше безцелно по главната улица на града, който грееше в своята коледна премяна. Магазините бяха окичени с гирлянди, децата се спираха пред блесналите витрини, родители носеха обемисти подаръци. София не можеше да почувства радостта на празника, защото обстановката в нейния дом съвсем не беше празнична. От известно време родителите й постоянно си говореха на висок глас, караха се, обиждаха се, дори пред нея, като че ли бяха забравили за съществуването на дъщеря си.
Момичето вече бе стигнало до площада, където се издигаше коледната елха – красива, блестяща, с мигащи светлини и кристални играчки. Тогава я видя, нея, коледната звезда – сияйна, привличаща погледа на млади и стари. Стоеше гордо на върха на елхата, всички я гледаха и й се възхищаваха, сочеха я с пръст, обичаха я. За всичко това София дори малко й завиждаше. Тя трудно откъсна поглед от коледната звезда.
Отчаяна и тъжна, си тръгна с мисълта, че вкъщи отново ще стане свидетел на поредната караница между родителите й. И не се излъга – още от входната врата чу силния глас на баща си. Момичето искаше да продължи да мисли за коледната звезда и бързо се прибра в стаята си. Не можеше повече да понася постоянните скандали, не разбираше защо майка й и баща й не се обичат както преди. Дори често обвиняваха девойката, че само заради нея не се разделят, защото не трябвало да порасне при разведени родители. Какво лицемерие! – си мислеше София – Защо прехвърлят вината върху мене?
На следващия ден, когато отиваше на училище, момичето отново мина през площада, искаше отново да види златната коледна звезда и да й се порадва. Още отдалече видя голяма тълпа около елхата. Приближи и разбра, че звездата не е на мястото си. Всички се питаха какво се е случило, как е изчезнала коледната звезда, дали някой я е откраднал. Имаше и полицаи, които също се суетяха около елхата, но напразно. София също се разтревожи – кой е посегнал на тази красота, кой е откраднал звездата, кой е откраднал надеждата на хората...
Изведнъж тя съзря в тълпата едно момиче, което й се стори познато, сякаш го е виждала и друг път - с руса коса, с бяла кожа, със сини очи – сякаш излъчваше светлина и доброта. Видя как момичето отиде до едно куче, което стоеше наблизо, и му отчупи голям къс от сандвича си. Наведе се към мокрото и кално животно, с проскубана козина, започна да го милва и тихо да му говори нещо. Непознатото момиче приближи до София, вървейки плавно, с лекота и финес.
- Здравей, казвам се Светла, а това е Чико.
- Здравей, аз съм София. Ти не си оттук, иначе щях да те забележа в малкия ни град.
- Да, не съм оттук, дойдох на гости при мои близки, да бъдем заедно на празника. Искаш ли да отидем на едно място, да се позабавляваме заедно?
София очакваше да отидат в парка или в някой магазин, но за нейна изненада се озоваха в един пенсионерски клуб.
- Светле, какво ще правим тук? – попита София.
- Ще видиш, тези хора са стари и имат нужда от нашата помощ. Нещо повече – те са инвалиди, някои от тях нямат и близки. Защо да не им помогнем да почувстват и те празника?
Двете момичета прекараха няколко часа с възрастните хора – играха на шах, учиха се да плетат, хапнаха курабийки, с които ги почерпиха. Тогава София усети, че може изцяло да се довери на новата си приятелка, вдъхваща й спокойствие и увереност. Когато си тръгнаха, София й разказа за това, какво се случва в нейния дом. Тя никога нямаше да забрави думите на Светла:
- Не се страхувай, всичко ще се оправи. Опитай се да поемеш инициативата в свои ръце, опитай се да сдобриш родителите си. Не се затваряй веднага в стаята си, когато се прибереш. Поговори с майка си и татко си, бъди искрена с тях. Ще видиш, че тази Коледа за тебе ще бъде най-хубавата.
През следващата седмица момичетата бяха постоянно заедно. Отново ходиха при своите приятели в пенсионерския клуб, занесоха им подаръци за празника. Намериха едно болно бездомно коте и го занесоха в градския приют. Там се грижеха и за другите животни. Въобще бяха много доволни от това, което вършат за другите.
Една вечер таткото на София се прибра у дома, като носеше букет за майка й и шоколад за нея – такова нещо не беше се случвало отдавна. От няколко дена между родителите й вече не избухваха скандали. Какво ли беше се случило? Няма значение, мислеше си София, щом всичко е толкова спокойно и приятно.
На Бъдни вечер цялото семейство се събраха на трапезата. София поиска разрешение от майка си да излезе за малко, тъй като Светла я повика. Когато видя колко е тъжна приятелката й, София разбра всичко – време беше да се разделят.
- Много мислих как да ти го кажа, но ти си силно момиче, Софи, трябва да го приемеш. Знам, че няма да ме забравиш и че винаги ще помниш тази седмица, в която бяхме заедно. Още първия път, когато застана пред мене, видях в очите ти много мъка, но и много любов. Видях силното ти желание да даряваш на хората радост и утеха. Но това не е толкова лесно, София, трябва да отвориш сърцето си.
Софи не разбираше защо Светла искаше да я помни, нямаше ли пак да дойде на гости при своите близки. Имаше нещо загадъчно в думите на нейната приятелка. Тогава София изведнъж се досети какво се бе случило, защо Светла й се струваше толкова позната. Та нали се бяха запознали в деня, в който изчезна звездата от коледната елха. Да, това беше тя, нейната Светла, даряваща светлина на всички!
- Ти си коледната звезда! Но защо си тук! – извика момичето удивено.
- Да, това съм аз, моята мисия е да осветявам пътя на хората – така, както Витлеемската звезда го е направила преди много векове. Тя изгряла и възвестила, че се е родил нашият Спасител. Вярвай в коледните чудеса!
Изричайки тези думи, момичето засия цялото и леко се понесе нагоре. А София стоеше онемяла, обляна в сълзи и тихо шепнеше:
- Няма да те забравя, сбогом!
Когато се прибра вкъщи, София видя, че мама и татко я чакаха с нетърпение да разчупят погачата за Бъдни вечер. Те бяха много радостни и някак особени, такива, каквито девойката скоро не беше ги виждала - всички бяха едно сплотено и щастливо семейство. Тогава София разбра, че ще стане кака – семейството им ще се увеличи. На Коледа наистина стават чудеса!
Борислава Росенова Бончева ІХ а клас
На всички пожелаваме светли рождественски празници!
Йорданка Филева – главен учител по български език и литература
| |
|
| |
| Общо бр. коментари: 0 | |