„Заедно” - една нетрадиционна родителска среща

      Партньорството е най-прекият и успешен път към желаните резултати. В образователната система обединените усилия на учители, родители и ученици гарантират ефективното разрешаване на възникналите проблеми. И въпреки многобройните негативни квалификации, насочени към българското училище, то е място на много лични усилия, на отговорност и взаимност между членовете на училищната общност.

           Днес работата на класния ръководител е трудна и отговорна. Въпреки дългогодишния си опит като такъв все по-често търся отговори на много въпроси – лесни на пръв поглед. Един от тях е за родителските срещи - защо те се превръщат в досадно и скучно училищно мероприятие, посещавано с нежелание и по задължение; защо много често присъствието на родителите е обидно рехаво; как да избягаме от негативизма и оплакванията и от двете страни; как да споделим взаимната си отговорност към нашите деца; има ли смисъл да вървим по инерцията и да отчитаме формално проведени родителски срещи...

          От тази учебна година съм класен ръководител на нов клас - ІХ б кл., профил „Хуманитарен” във Второ СОУ „Проф. Никола Маринов” Търговище. В началото на втория срок трябваше да проведа поредната родителска среща. Дълго обмислях как да направим така, че да представим по нетрадиционен начин резултатите от нашия съвместен труд през първия срок. Исках децата да се чувстват като домакини, на своя територия, да покажат, че са избрали подходящото училище и подходящия клас. Исках родителите да дойдат с желание, с очакване за положителни емоции и да си тръгнат спокойни за своите деца. Всеки трябваше да почувства уважението и добронамерения тон на другите.

           Нарекохме срещата си „Заедно”. Уточнихме отделните модули, проведохме своеобразен конкурс за водещи, съставихме сценария, изработихме красива покана за вечерта, погрижихме се за концертната зала, за техническото оборудване.             Вместо традиционното досадно изреждане на цифри за успеха и отсъствията на класа от страна на класния ръководител присъстващите видяха компютърната презентация на Ивелина със заглавие „Дневникът говори”. Вместо назидателните констатации, колко е важно учениците да бъдат толерантни един към друг, защото те идват от различни класове и училища, всички видяха презентацията на Лидия – за спечелените национални конкурси, за посетените театрални постановки и срещите с актьори, за работата по международен проект, за посрещането на Коледа...

           Учениците от ІХ б кл. определено имат  интерес към литературата, нещо повече – голяма част от тях правят опити в създаването на художествени творби, и то доста стойностни. Амбициозни са, стремят се да се усъвършенстват, желаят да се изявяват, да бъдат оценени. Само за няколко месеца спечелиха много отличия в национални и общински литературни конкурси. Вълнуват ги различни теми, предизвикват ги различни събития. Часовете с тях са една литературна работилница, в която се роди идеята за това, на срещата учениците да представят своята класова художествена продукция.

             Момчетата и момичетата споделиха с родителите и учителите си много стихотворения, есета, разкази, преливащи от емоции, разнообразни по тематика – за мечтите, за любовта, за родителските забрани, за парите, за тревогите и радостите на младите хора, за празниците в семейството и т.н. Залата грейна от усмивките на Карина и Фермин, когато двете девойки изпълниха своя танц рокендрол. Всички притихнаха, докато Петър свиреше на пианото. Дълго не стихваха аплодисментите след песните на Есин. Майката на Стефани пожела на младите хора да не спират да мечтаят, да не спират да търсят, да знаят, че  винаги могат да разчитат на своите майки и бащи – те ще ги подкрепят, когато се налага, ще им вдъхнат вяра или просто ще ги прегърнат. Водещите пожелаха „до нови срещи”, а на нас не ни се тръгваше. Всички бяхме развълнувани и удовлетворени. Родителите казваха „благодарим ви”, учителите – „поздравления”, а още същата вечер на стените си във фейсбук учениците написаха: „Най-яката родителска среща”, „Чакам с нетърпение следващата”, „Беше страхотно!”   

             Моите ученици са само на 15-16 години - когато животът е сладък, но и сложен. Те са на границата между детството и младостта. Трудно е да загърбят безгрижните години, трудно е да пораснат и да станат самостоятелни. Ние, техните учители и родители, трябва да съумяваме да ги предпазваме от опасностите на живота, от враговете, от провалите. И ако се опитаме да погледнем света с техните очи, ще ни бъдат признателни.  Не искат много -  искат да ги гледаме с обич и доверие. Искат да се чувстват значими и обичани. Искат и ние да сме спокойни и сигурни в тях. Трябва да им вярваме.

              А родителските срещи – те имат смисъл в днешното българско училище. Но не трябва да бъдат просто повод за обмяна на информация, а преди всичко форма на партньорство между учениците, учителите и родителите. Защото както и да погледнем същността на нещата, става дума за едно - нашите деца. И всяко нещо, което би им помогнало да израснат по-добри, винаги ще има смисъл!

Йорданка Филева
класен ръководител на ІХ б кл.
ІІ СОУ „Проф. Никола Маринов”

гр. Търговище