За постигане целите на проекта „Спри! Избери живота!” ние заложихме на използването на методи и форми от различни изкуства. Ето защо една от дейностите по проекта е презентирането на темата „Изкуство без тютюн”. Но трябва да признаем, че проучвайки много материали в тази насока, ние установихме, че творческата дейност на хората в голяма степен е свързана с тютюневия дим. С дъх на цигари са напоени велики романи и незабравими филми. Ето защо Полина Енчева и Маргарита Атанасова от ІХ г клас нарекоха изготвената от тях презентация „Изкуство и тютюн”.

По време на изявата на 21.01.2015 г., посветена на темата, момичетата представиха пред нас цитати на известни личности, литературни произведения, картини, фрагменти от филми, реклами и песни, свързани с цигарите. Силно впечатление ни направи фактът, че в един от фантастичните си романи Артър Кларк предвижда бъдеще, в което всички кадри с тютюнопушене във филмите ще бъдат изтрити, както и това, че в Италия подготвят нормативен акт, ограничаващ до минимум появата на цигара в кадър. Показаното предизвика голям интерес сред присъстващите и провокира дебат по темата.

След презентирането Атина Филева от ІХ г клас прочете есето си „Без тютюн”, с което изрази своята позиция срещу пушенето на цигари.

В събитието взеха участие класният ръководител на ІХ г клас г-жа Здравка Радева, която всеотдайно ни подкрепя и е член на фокус групата на учителите, както и г-жа Савие Мустафова, родител на ученичка от класа и член на фокус групата на родителите.

В края на вечерта Пламена Петкова от ІХ г клас представи изработения от нея плакат, информиращ за работата на класа по проекта „Спри! Избери живота!”, който поставихме в класната стая.

Дъхът на цигари привидно ухае на свобода, непокорство, на бунт срещу насила наложените норми и обикновено съпровожда творците в изкуството. Дали пушенето е проява на сила на характера, или точно обратното - е много спорно. Но днес то продължава да бъде един от опасните за здравето начини да изразиш себе си. Затова ние продължаваме да мечтаем за свят с изкуство без тютюн.

Без тютюн

Есе

За нас, непушачите, наистина е странен навикът „тютюнопушене”. За съжаление в нашето съвремие освен възрастните, пушачи стават все повече деца. Най-грозен и тъжен обаче е фактът, че за тях няма смисъл дори да се прикриват. Напротив - излизат на улицата и демонстративно запалват цигара след цигара през междучасието, предназначено за почивка, пред изненаданите погледи на минувачите.

Но всъщност хората едва ли вече са толкова впечатлени. Гледката от пушещи седмокласници  не може да ужаси никого. Тютюнопушенето стана масово сред връстниците ми. Но защо? Може би защото можеш да си купиш цигари от всеки магазин за хранителни стоки, без значение на колко години си, дори и да ти личи явно, че скоро си надхвърлил възрастта за начален курс. Не малко деца за първи път виждат пушачи в лицето на своите родители. А може би се опитват да подражават на по-големите ученици, пред които се стремят да изглеждат „по-готини”… предполагам. И подтиквани от желанието си, смучат неистово от цигарата, едва прикривайки желанието си да я изхвърлят на момента и да изкашлят зловонния дим от дробовете си.  Но огромна е разликата между един пълнолетен и един малолетен пушач. Не че горещо препоръчвам на големите да пушат, но в крайна сметка, хората на техните години могат сами да преценят кое е вредно за тях. Мене също ме смущава следното: преди, възрастните, специално пушачите, ни повтаряха колко вреден и глупав порок е пушенето, а сега просто ни съветват да отлагаме възможно най-дълго пропушването. Защо целият свят, вместо да се стреми към ограничаване, просто така се е примирил и продължава както си е свикнал? Нека поне предпазим децата от страданията, причинени от тютюнопушенето.

 Според мене е крайно излишно да се влагат пари в индустрия, която печели на гърба на зависими хора и им причинява болести. Цигарата не те прави по-весел. Тя е просто пламък и тежък, задушлив дим.  Както вече споменах, сред нас, учениците, има много пушачи. Обменяйки  с тях информация относно техния порок, си направих няколко извода. Повечето от тях споделят, че най-приятно им е да пушат сутрин с кафето или след обилно хранене. Попитах ги защо пушат през останалото време, а те не можаха да ми дадат конкретен отговор. „За да убием време” или „...просто за да имаме нещо за вършене.” Това споделиха анкетираните. Подходих с разбиране към причините,  поради които пушачите запалват цигара, но не допусках,че е толкова трудно да се пропуснат няколко цигари дневно. Замислих се малко и за отрицателно време „непушачешкият” ми мозък състави план, по който може да се ограничи броят им. Ако човек след обилно похапване  си отдели петнадесет минути блажена почивка, би изпитал също удоволствие, както когато би пушил. А сутрин, замествайки цигарата като „другар” на кафето, пушачът би могъл да съзерцава изгрева, или да поговори с някого, чиято компания му е приятна.

Пушачът не трябва да свежда възможностите си за прекарване на свободното време до една цигара. Въображението му трябва да работи, ако той желае да си спести „пушенето без повод”. Пушачът си втълпява дълг към порока си. А самите пушачи казват, че не е проблем, ако пропуснат едно запалване.

Като финал на моя призив за спиране на този навик, бих искала да споделя една кратка история от моето детство. Когато бях малка, бях заобиколена от пушачи, както сега. Попитах баща си защо той пуши. Той ми обясни, че просто е свикнал, навик му е. След този лаконичен отговор  аз още не си бях отговорила на въпроса. Той не успя да измисли повече аргументи, с които да подкрепи тезата си. Аз дадох воля на фантазията си, исках да измисля точния отговор. И родих идеята, че когато на пушач му се пуши, го сърби езикът и той така разбира, че е време за следващата цигара. Споделих мнението си, а той просто се засмя и каза: „Да, това чувствам и аз.”

Уважаеми пушачи, спрете да си втълпявате, че и вас ви сърби езикът. Не се заблуждавайте, че сте обвързани с цигарената кутия до живот. Започнете да вярвате в истината, че колкото повече бягате от навика си, токова по-близо сте до решението на вашия проблем!

Атина Боян Филева – ІХ г клас 

Елина Богословова -
ръководител на проекта