Уважаеми посетители,

Второ СУ „Проф. Никола Маринов“ Търговище има нова интернет страница - http://2su-tg.com, която ще се актуализира с информацията за новата учебна година – от 15.09.2017 г. Работата по сайта продължава. Възможно е да бъдат допуснати неточности, които ще бъдат отстранявани своевременно. Старият сайт ще се ползва само като архив.

Благодарим за търпението.

 

 

Начало » 2010 » Ноември » 23 » Пети национален конкурс за литературно творчество и компютърна рисунка „Морето, морето, морето…“ Варна`2010
10:56
Пети национален конкурс за литературно творчество и компютърна рисунка „Морето, морето, морето…“ Варна`2010

          Стефани Стоянова Ангелова – ученичка от ІХ б кл., литературен клуб „Любословие” към ІІ СОУ „Проф. Никола Маринов” Търговище спечели първо място в раздел „Поезия” със своето стихотворение „Морето”  в   Петия национален конкурс за литературно творчество и компютърна рисунка „Морето, морето, морето…" Варна`2010. В конкурса участваха 344 творби на 275 участници от 48 населени местa: София, Варна, Пловдив, Благоевград, Шумен, В. Търново, Търговище, Ямбол, Сливен, Силистра, Стара Загора и др.

          На 20 ноември 2010 г. в Концертната зала на Младежки дом – Варна се проведе церемонията по тържественото награждаване на лауреатите на конкурса. Да уважат младите таланти и организаторите дойдоха г-н Коста Базитов – зам.-кмет на Община Варна, Монка Николова – директор на ОДК, Станислав Пенев – учредител на конкурса и председател на журито,  видни писатели от Сдружение „Литературно общество" Варна. Присъстваха много участници, техните ръководители, приятели и близки. За всички организаторите бяха подготвили поздравителен концерт. /Следва отличеното стихотворение./

           Морето

Дълбоко, синьо огледало,
събрало ласки, спомени, мечти,
раздаващо се и поглъщащо те цяло,
пленява те със слънчеви очи.

Вселена цяла, тайнствена, вълшебна,
приканваща те със усмивка няма,
потъвам в теб, когато те погледна
и чувствам се обичана, желана.

Прегръдка синя, тайнствена и звездна,
ухаеща на слънце и на вик,
мен стига ми веднъж да те погледна
и твоя съм до сетния си миг.

Като приятел с тебе разговарям,
притихнала във пясъчни коси
и няма смисъл да повтарям
какво ме мъчи и какво тежи.                                                                        

Ръката морска като майчина ме гали
и както мама нежно ми шепти,
усещам пулса ти как пали,
сърцето в мен напира и тупти.

Спокойствие – блажено, диво,
раздаваш ти, не се скъпиш.
И всичко в тебе е красиво,
ти всичко знаеш, но мълчиш !

                            Стефани Ангелова

                 
Категории: Конкурси | Views: 1023 | Добавено от: MRebi | Rating: 0.0/0
Общо бр. коментари: 0
omForm">
avatar