Уважаеми посетители,

Второ СУ „Проф. Никола Маринов“ Търговище има нова интернет страница - http://2su-tg.com, която ще се актуализира с информацията за новата учебна година – от 15.09.2017 г. Работата по сайта продължава. Възможно е да бъдат допуснати неточности, които ще бъдат отстранявани своевременно. Старият сайт ще се ползва само като архив.

Благодарим за търпението.

 

 

Начало » 2011 » Декември » 8 » Предизвикателството Италия
14:17
Предизвикателството Италия

За истинските приятелства няма граници. Не съм се съмнявала никога в тази максима, но се уверих напълно в нейната истинност през дните, прекарани в Торино, Италия, където бяхме на работна визита по проекта „Европейски културни предизвикателства на ХХ в.”, по секторна програма „Учене през целия живот” – „Коменски”. Осем ученици и двама учители от ІІ СОУ „Проф. Никола Маринов” гр. Търговище, заедно с представители на училищата партньори от Италия, Испания, Холандия и Португалия, работихме по направление кино и музика. Цяла седмица – от 27.ХІ. до 3.ХІІ. 2011 г. се радвахме на простор, ведрост, богатство, култура, приятелство.             

„Амиче” /приятели/, Мартин, Симоне, Иван, здравейте – с такива приветствени думи ни посрещнаха нашите италиански приятели късно вечерта на летището в Торино, където се смесиха езици, култури и народи. Бяха дошли ученици, родители, учители от училището домакин. Част от тях вече бяха посетили нашата страна и нашето училище, познаваха се лично с някои ученици от училището ни, пазеха незабравими спомени от престоя си в Търговище през пролетта на миналата година, знаеха и български думи. Прегръдки, ръкостискания, и най-важното – усмивки, искрени и чисти, по италиански! Забравихме за тежките куфари и за умората от пътуването.

Само няколко часа сън в домовете на семействата, където бяха настанени учениците, и на сутринта отново заедно – вече всички екипи от страните партньори. Разпрострял се в подножието на Алпите, град Торино ни прие, раздавайки с пълни шепи от своите прелести – прохлада, чистота, слънце. И с най-важното – усещане за приятелство! Почувствахме го още на входа на училището, където ни посрещна един голям транспарант с името и логото на проекта, със знамената на страните партньори. Видяхме го и в залата на приятелството, откъдето започваше всеки работен ден на учениците и учителите. В нея е шумно – разговорите са на всички езици – английски, италиански, български, холандски, испански, португалски. Правят се снимки, припомнят се приятни спомени от миналите дни в България. Вече няма отделни групи – българи, холандци, испанци, португалци, италианци. Младите хора на Европа са винаги заедно, учителите – също. Обединяват ги усмивките, приятелството, красивите емоции.

„Единни в многообразието” – девизът на обединена Европа тук се реализира напълно. Главната заслуга бе безспорно на нашите италиански домакини от училище „Айнщайн” и на координатора проф. Кабрини – амбициозен и неуморим. Емануела Арнарди, директор на училището, поздрави всички участници в проекта и ни пожела ползотворна работа.

 А тя не беше малко, вършихме я с желание, защото знаехме, че представяме нашето училище, нашия град, нашата България. Предварително бяхме се подготвили много добре, бяхме изпълнили всички задачи, поставени ни от италианското училище. Но когато трябваше да покажем на живо това, което знаем и можем, се уверихме, че имаме много поводи да се гордеем.  Иван, Елена, Деница, Симона, Румяна, Петя, Мартин, Радослав – осем момчета и момичета от гимназиален етап от нашето училище, които достойно представиха екипа ни. Но какво бихме били без Елена Стефанова – координатор на проекта за България! Никой не се е съмнявал в нейните отлични комуникативни умения на английски, френски и италиански, но и с организаторските си способности тя направи участието ни в проекта ползотворно и спокойно.

В продължение на пет дни всички екипи по проекта представиха своята дейност – компютърни презентации за италианските певци Братя Ригейра и за тяхната песен „Vamos a la playa”, различни версии на изпълнението им, танци по музиката. Но клипът на учениците от ІІ СОУ „Проф. Никола Маринов” Търговище предизвика най-бурните овации в залата. За 6 мин. на екрана - оживяха сцени от нашето училищно ежедневие, понякога скучно и еднообразно, понякога живо и колоритно. Текстът на песента, създаден от нашите ученици, пренесе мислено някои от тях на плажа, край морето, край лазурните брегове. Спомените за морето могат да направят и най-скучния час, по математика, в интересен. Сценаристи, режисьори, оператори, актьори, певци, монтажисти, компютърни специалисти – всички дейности се изпълняваха от ученици и учители, работещи по проекта.

Може би най-вълнуващият момент от дейността ни в Торино бе общуването с единия от изпълнителите на песента – италианския певец Джоунсън Ригейра, който бе дошъл специално да се срещне с нас в същото училище, което някога е завършил – „Айнщайн”. Да пееш заедно с него, да имаш възможността да му задаваш въпроси, да си направиш снимки, да му подариш диск с нашето изпълнение -  незабравими емоции!

Заредиха се изяви,  с които всяка група запознаваше присъстващите с изкуството на своята страна, със забележителностите на своя град и на своето училище. От наша страна Иван показа своята презентация „Българското белканто” – за красивите български гласове на Паша Христова, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров и др. Петя и Румяна представиха своята презентация за Братята Ригейра и тяхното творчество.

Седмото изкуство бе единият от обектите на нашата дейност. Италианският филм „Средиземноморие”, носител на „Оскар”, предизвика задълбочена и разнопосочна беседа между участниците в проекта. Посетихме университетското телевизионно студио, където учениците участваха в токшоу, заснето от професионалисти. Младите хора дискутираха за войната и мира, за човека и любовта, за това, което ни събира и обединява, за играта на актьорите, за музиката към филма. Шоуто бе водено от италианските ученици Джорджо и Симоне. Иван, Симона, Елена показаха не само отлично владеене на английски език, но и широка обща култура. Всички видяхме на живо как се прави телевизия.

На другия ден се справихме и със следващото предизвикателство – в специално звукозаписно студио всеки екип записа изпълнението си на песента „Vamos a la playa”,  на родния си език /на български „Хайде с нас на плажа”/, а след това всички заедно направиха запис на изпълнението си заедно с Джоунсън Ригейра. Този певец излъчваше невероятна енергия, само с появяването си в залата предизвикваше бурните ръкопляскания на всички. Естествен, непринуден, той приемаше своите млади приятели като партньори в музиката, не отказваше снимки и автографи, беше му приятно с всички нас.

В Торино ежедневно пристигат хиляди туристи, но на много малко от тях се оказва такава чест, както на нас – в кметството, в голямата зала с колоните,  ни прие един от заместник-кметовете, който ни разказа накратко за историята и съвременния облик на града. Представители на страните партньори връчиха на представителя на общината символични подаръци от своите училища. С приятно чувство на изненада заместник-кметът научи, че проф. Никола Маринов, чието име носи нашето училище, е учил в Художествената академия в гр.Торино.

Училището домакин на дейностите по проекта е „Istituto Istruzione Superiore A. Einstein. В него се обучават 1200 ученици (на възраст 14-18 години) от 120 учители. То включва гимназия,  лицей за изучаване на езици и педагогически лицей. Ние имахме възможност да разгледаме училището, да почувстваме атмосферата в него, да разговаряме с учители и ученици, да присъстваме в учебни часове. Научихме много неща за образованието в Италия, обменихме опит със своите колеги от страните партньори. На всички направи впечатление, че италианските ученици учат по един активен и ангажиращ начин, че са много отговорни към своята подготовка в училище. Кабинетите, класните стаи, компютърните зали, коридорите, физкултурният салон – всичко предразполага към една спокойна и делова работа. Бяхме в часове по английски, история, математика, латински език и др. Видяхме, че и италианските младежи и девойки се вълнуват от трагедиите на Шекспир, че и те търсят различните начини за решаване на математическите задачи, че и те осъзнават колко е важно да умеят да общуват със своите връстници на английски език. Учениците са толерантни помежду си, към учителите се отнасят като към приятели, но с нужния респект. Надяваме се, че всичко, което видяхме и научихме в училище „Айнщайн”, ще повиши основната мотивация и на нашите възпитаници и те ще се почувстват достатъчно силни за участие във  формирането на една Европа, в която изкуството и културата имат важна роля за обединяване на европейците.

Италианските ни приятели бяха и нашите екскурзоводи в родния си град, с който се гордеят. А ние почувствахме гордост от това, че като представители на България, член на Европейския съюз, имаме възможност да съпреживеем тяхната гордост. И има защо! Торино е прелестен град! Разположен е на левия бряг на река По, Алпите красиво се извисяват като назъбен синьо-бял фон в близката далечина.Булевардите му са широки, павираните площади са грамадни, сградите – внушителни и красиви... Навсякъде се чувства празничната атмосфера и – градът е в центъра на юбилейните тържества по случай 150-ата годишнина от обединението на Италия. По този повод на фасадите на много обществени сгради се вижда италианското знаме, а терасите на жилищните блокове са окичени с национални флагове, поставени там по инициатива на самите граждани, не по задължение, просто италианците ценят своето минало и се гордеят с него. Името на града произлиза от латинската дума „taurinus” - "бичи". Бик, изправен на задни крака, може да се  види навсякъде: символ на футболния отбор, символ на града, под формата на герб, чешма, талисман...

Торино ни омагьоса с огромното разнообразие от фонтани, статуи, площади, дворци и крепости. В центъра на града, на големия площад, се намира разкошният кралски дворец, построен в бароков стил през ХVІІ в.  Най-големият от крайградските дворци на Савоите е в Ла Венария - пълна панорама на европейската монументална архитектура от XVII и XVIII в. Част от него сега  се използва като художествена галерия, в чиито разкошни зали се докоснахме до картини и изобретения на Леонардо да Винчи. Вървейки из огромния парк на кралския дворец, се пренесохме мислено във времето на каретите, на пищните рокли и изисканите обноски. А в Музея на модата попаднахме в истинско царство на красотата и разкоша – очароваха ни тоалети за пътуване, за бал, видяхме автентична рокля на Клаудия Кардинале, обувки на Мерилин Монро ...

 Видяхме символа на Торино Моле Антонелиана – името идва от архитекта Алесандро Антонели. Това е чудесна сграда с красив купол, построена за синагога през 1863, но в момента там се помещава националният музей на киното. Смята се, че е най-високата сграда на музей в света – 167 м. Тук няма етажи, а рампа, която се вие нагоре по стените на един огромен купол. Няколко часа не стигат, за да се разгледа всичко от историята на киното, а когато се измориш, можеш да си полегнеш на елегантните кресла и да си починеш, докато пред тебе на екрани вървят кадри от филми. Любувахме се на невероятната панорамна гледка от върха на сградата, където се изкачихме с асансьор. Пред нас като на длан се откри удивително красивият град – с правите улици, просторните площади, бароковите сгради, арки, колони, крайречни гледки, пищно осветени.

Разгледахме и Музея на египетското изкуство. Дълго стояхме пред автентичните експонати - саркофази, мумии, папируси, макети на гробници и пирамиди, предмети от бита, религиозни атрибути, различни по размери и изработка. Но най-величествени и красиви са огромните сфинксове, фараони, статуи на богове и богини. След музея в Кайро този в Торино е вторият в света по богатство на експонатите.

Но... не е възможно да се види всичко за петте дни, които прекарахме в Торино. Тръгнахме си от Италия с малко тъга, ала и със самочувствие на граждани на Обединена Европа. Нашите приятели ни изпратиха на летището така, както ни посрещнаха, всички – ученици, родители, учители, и неуморният проф. Кабрини. Отново се смесиха езици и култури, но този път имаше и сълзи.

Имаше го и най-важното – усещане за приятелство!

Вярвам, че то ще се запази и при следващата работна визита в Португалия, където ни очакват още европейски културни предизвикателства на ХХ в. Там само след няколко месеца ще се срещнат отново представителите на страните партньори.

 Вярвам, защото за истинските приятелства няма граници!

 

Йорданка Филева – член на екипа по проекта

ІІ СОУ „Проф. Никола Маринов”

Гр. Търговище

Категории: Коменски | Views: 1071 | Добавено от: MRebi | Rating: 5.0/1
Общо бр. коментари: 0
avatar