Уважаеми посетители,

Второ СУ „Проф. Никола Маринов“ Търговище има нова интернет страница - http://2su-tg.com, която ще се актуализира с информацията за новата учебна година – от 15.09.2017 г. Работата по сайта продължава. Възможно е да бъдат допуснати неточности, които ще бъдат отстранявани своевременно. Старият сайт ще се ползва само като архив.

Благодарим за търпението.

 

 

Начало » 2013 » Февруари » 22 » Проект за Алеко Константинов във ІІ СОУ Търговище
11:10
Проект за Алеко Константинов във ІІ СОУ Търговище
На 20.02.2013 г. във ІІ СОУ „Проф. Никола Маринов” гр. Търговище бе финализиран проектът „Алеко – вечният съвременник”, посветен на 150-годишнината от рождението на Алеко Константинов. В актовата зала на училището отделните екипи представиха своите продукти – есета, стихотворения, рисунки, компютърни презентации. Ученици от І до ХІІ клас демонстрираха уменията си по български език и литература, изобразително изкуство, информационни технологии, история, география. Ивелина Иванова и Мирослав Станев от ХІ б клас показаха презентация за живота и творчеството на Щастливеца. Обявени бяха резултатите от два конкурса – за литературна творба на тема „Европейци сме ний, ама все не сме дотам!” и за рисунка на тема „Моята родина е красива”. Директорът на училището Галя Панайотова връчи на отличените грамоти и награди. От Регионален инспекторат по образованието Търговище присъстваха: Даринка Георгиева - началник на отдел „Инспектиране и организационно-методическа дейност”, Стефан Станчев – старши експерт по организация на средното образование, Димитър Петров – старши експерт по български език и литература; Димитър Костадинов – уредник в Художествена галерия „Никола Маринов” Търговище.
Резултати от конкурса за литературна творба
на тема „Европейци сме ний, ама все не сме дотам!”


І възрастова група – до ІV клас
1. Захари Тодоров ІІІ г  
2. Мира Драганова ІІІ г
3. Деница Радославова ІІІ г 
ІІ възрастова група – V – VІІ клас
1. Весела Недялкова VІІ г 
2. Теодора Йотова VІ б  
3. Мила Ванкова VІ г 
ІІІ възрастова група – VІІІ – ХІІ клас
1. Христо Рангелов ХІ б 
2. Константин Доманов ІХ в  
3. Владимир Владимиров ХІ б 

Резултати от конкурса за  рисунка на тема „Моята родина е красива”

І възрастова група – І – ІV клас
1. Мартин Желев ІV а 
2. Рамона Александрова ІV б
3. Теодора Тодорова ІV б

І възрастова група – V – VІ клас
1. Йорданка Петрова VІ б
2. Маргарита Великова VІ б
3. Селяй Феимова V б 

І възрастова група – VІІ – VІІІ клас
1. Даниела Филипова VІІ б
2. Елена Руменова VІІІ б
3. Елис Хюсеинова VІІ б


Част от наградените литературни творби:

Българинът европеец

Aко Бай Ганьо е хитър, ние какви сме 
Нов ден, ново начало - ала той пак е сред нас!
Не се чуди, тази вечер може да е у вас, 
да ти яде от храната, да ти спи в кревата,
да не го бърка, че му миришат краката.
Най-често той е при политиците, щото
там е келепирът, не в леглото.
Ще те излъже, без да му мигне окото 
и няма да разбереш откъде е дошло злото.
все той от тотото печели шесторки. 
Любимото число му е 666,
къде бяхме навремето, а къде сме днес.
За  земеделието – нъцки,  за  чалгата – милиони.
Пенсионерът поредната сълза ще отрони.
Духът му странства в различни пространства,
посветен е той и в седемте тайнства.
Без сърце и душа, той е свише същество,
за разлика от нас има сиво вещество.
Няма телефонен номер, няма лична карта,
не идва от Свищов, нито пък от Спарта.
Идва директно от дебрите на Ада
безчинства,  краде и руши без пощада.
Пуши тютюн с листи от Библията,
и най-често има хайвер по филията.
Бай  Ганьо, ако си сред нас и ме чуваш,
запомни, че на творенията си ще робуваш.
Българино, европеецо, моля те, събуди се
и на Бай Ганьо да робуваш - откажи се!    

Христо Руменов Рангелов ХІ б клас

Европейци сме ние, ама все не сме дотам
(Пътеводител на чужденеца, тръгнал за България)

Драги чужденецо, добре дошъл в нашата слънчева, китна, европейска държава! Че е такава, ти нито за миг не бива да се съмняваш, защото нашите деди от векове са пътешествали с дисагите си из Европа и са научили всичко за нея, станали са истински европейци. Като дойдеш тук, ти също ще се убедиш в това.
Най-напред ще те запозная с най-важните думи, които ще ти трябват, когато дойдеш в България.  Ако някой ти каже „ъхъ” и завърти глава, това значи „да”. Ако пък каже „ъ-ъ” и ти кимне утвърдително, значи „не”. Когато бутнеш или настъпиш някого, не се мъчи със сложната дума „извинявай” – нея никой не я използва. Достатъчно е да кажеш „опа”.
Друга една дума обаче трябва задължително да запомниш. Ще я чуваш много често в България. Думата „далавера”. Това е нещо, към което всеки се стреми.
Още като слезеш на летището, бъди нащрек. Може да откриеш, че ти ги няма парите. Но в България се крадат милиони, така че ти за едно портмоне не се притеснявай.
Време е да опознаеш красивата ни европейска родина. Ние имаме прекрасна природа – планини, равнини, море. Ти само си избери накъде да тръгнеш. Докато пътуваш из българските равнини, ще забележиш заводи с високи комини, които бълват дим в небето. Не се учудвай – ние сме модерна държава. Ако отидеш на планина, ще видиш ски писти и хотели, построени направо върху защитени местности, а на морето можеш да отседнеш в хотел на самия бряг или върху дюните, които са природна забележителност. Отново не се учудвай -  ние, българите, сме много гостоприемни.
За пътищата трябва да те предупредя. Скоро в България ще има само магистрали. Но засега внимавай. Карай ту вляво, ту вдясно, за да не завършиш пътешествието си в някоя дупка, както често се случва.
Драги чужденецо, мога да ти дам още много съвети, но както казваме ние, българите, „сиренето е с пари”. Така е и със съветите. Затова ще ти кажа едно последно нещо. Ако искаш да ни опознаеш и разбереш що за хора сме, вземи и прочети книжката „ Бай Ганьо” от Алеко Константинов. Трябва да знаеш, че този човек, Бай Ганьо, още е жив и ще го срещнеш  из България. Ще го познаеш веднага, щом го видиш да плюе и да се секне с пръсти на улицата. Друг път може да го познаеш по-трудно, когато е облечен в скъп костюм и крачи из Парламента. Щом ти проговори, веднага ще се досетиш.
Доскоро, драги чужденецо. Очакваме те в България! Бъди спокоен за всичко, ние сме европейци!
Константин Доманов  9 в клас

Моята родина е красива
Уважаеми читателю,
тази учебна година съм в трети клас. Още  в първия час по български език и литература госпожата ни прочете стихотворение за нашата омайна родина. Ние наричаме България  с много имена: Татковина, Отечество, Родина. Чрез стихотворението си писателката Елисавета Багряна ни представи вълшебната картина на сезоните в нашата страна. Най-важното изречение, което помня и до днес, подсказва чувството ми към нашето отечество: ”Обичам те, родино”.
За мен няма по-хубава страна от България. Когато отидеш в Балкана ще усетиш как в косите ти се вее пролетен бриз. Най-приятният момент за мен е този, когато с родителите ми тръгнем на разходка в парка и започнем да вървим по дългия каменист път. Понякога виждам открити места и забелязвам раззеленените дървета, а на връщане събирам цветя за мама, за да я изненадам. Хиляди чужденци идват в България, за да видят прелестната ни природа, историческите  ни и културни забележителности, цветни поля, вкусна храна и най-сладката вода. Аз и моето семейство сме посетили приказни места в нашата родина: Велико Търново, Велики Преслав, София, много морски курорти. Искам да те запозная с градчето, което баща ми нарича Душа. Сгушената в планината  Трявна! Старинните битови къщи, примамливите шекерджийници, малките работилнички, сувенирните  дюкянчета и картините по улиците са част от този малък, но гостоприемен град. Може би най-вече харесвам моята Родина през лятото, защото съм във ваканция. Мога да плувам на воля, да тичам бос по пясъка, да усещам топлия полъх на вятъра в очите си. Още с едно прекрасно място ще те запозная - „съкровищницата на България”! Несебър е магията, която ти искаш! Морето му сияе като слънчев лъч. В небето му летят ято чайки, които пеят летни песни. Старият град е  най-интересната част на Несебър! Там са съхранени множество църкви с богата история. Всяко лято в амфитеатъра на стария град, чрез песента и танца се срещат хиляди деца от различни държави по света. Аз лично съм участвал в този международен фестивал.
Уважаеми читателю, изведнъж те пренасям в столицата на моята Родина - град София. От мама зная, че София значи мъдрост! И наистина е така - мъдра е столицата на моята България! И тази мъдрост тръгва от онези някогашни силни, истински български неща, значими и днес. През лятната ваканция гостувах на моите вуйчовци в град София. Те ми показаха най-забележителните места в този забързан град: националния стадион ”Васил Левски”, храм паметника свети ”Александър Невски”, Софийския университет, площад „Независимост”, Националния дворец на културата, метрото. Аз видях всички тези места! Може би градовете, най-вече, ме привличат с хората си. Да! Така е! Защото без хората градовете са нищо! Искам да кажа няколко думи и за града, в който живея – град Търговище. Град, който е частица от България! В него живеят мили и добри хора. Тук живеят баба, чичо, стринка, любимият ми братовчед. В този град са израснали мама и татко. Градчето ни е разположено в подножието на Стара планина, по средата минава река Врана. Старото име на Търговище е Ески Джумая, най-старият квартал е Вароша, а старинният град над Търговище е Мисионис. Приказно, нали! 
България е една от малките държави в Европа, но е голяма със своята природа  и история. Искам да ти призная нещо много важно - трябва да опознаеш нашата красива страна, за да я оцениш и обикнеш! Всяка сутрин рано-рано слънцето ме събужда през прозореца с мисълта, че започва нов ден. Нов ден в моя роден град! Нов ден в моето любимо училище и с моите приятели! Моята родина е моят нов ден, моето бъдеще!

Захари Свиленов Тодоров III г клас

 Да обичаме България – като Алеко!

Послушай ме: посвети един от летните и празнични
дни на природата и ако тръгнеш с мене, уверявам те,
ни един хубав празничен ден няма да останеш в града.
                                                        Алеко Константинов

Преди повече от 1300 години един древен и силен народ единствен успява да създаде своя държава. Това е България. Моята родина – древна, силна, могъща и много красива. В България съм се родил, живея, слушам най-хубавите думи, защото са български, пея най-хубавите песни, защото са на моя народ. Това е страната, в която не само съм роден, но се чувствам свободен и защитен. Тук е всичко, което липсва навсякъде по света. Любовта към Отечеството е ценност, която много хора съхраняват и днес. Моята страна е единствена и неповторима, малка по площ, но събрала в себе си цялата красота. Тя е щедро надарена от природата с изключително многообразие на пейзажа: лазурно море, планински върхове, равнини, водопади, пещери, скални феномени. Това е само малка част от българската природа, която е като вълшебна приказка. Красотата й се крие в нейното многообразие и величие.
 Аз съм горд, че съм роден в България – една благословена от бога страна! От нейната природа всички се възхищават – и българи, и чужденци.  Много  писатели, художници, певци са възпели красотата й в своите произведения. Един от тях е Алеко Константинов, който обичал много да пътешества не само по света, а и в България. С перото си е нарисувал впечатляващи картини, една от които е в пътеписа му "Какво? Швейцария ли?...” Когато я прочете, всеки българин придобива европейско самочувствие: "Скалите,  скоро! Боже, каква е тази пропаст! Каква е там онази бездна, от която се издигат облаци към небето? Спускайте се надолу, спускайте се по стръмнината, потънете в гъстата мъгла… Не се спирайте, напред! Още малко, още един хълм,… Погледнете сега! В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата! Господааа! Гледайте бе, гледайте хубости, гледайте чудеса… Защо е тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето перо!”
Скоро прочетох за кампанията на единственото в България англоезично списание „Vagabond”, чиито читатели чужденци избират символа на България. Интересно е да се видим през очите на „другите”, да разберем дали стереотипите, които сме изработили за самите нас, се възприемат от другите като типично български? Какво означават за един чужденец Мадарският конник, Царевец или Розовата долина? Склонни ли сме да се самоидеализираме, или се подценяваме? Зарадвах се, когато прочетох, че утрото в Родопите е „каквото няма никъде другаде по света, абсолютно зашеметяващо и различно от всяка една друга сутрин в Апенините или Алпите”. Зарадвах се, когато прочетох, че мартеницата е нещо уникално. Ирландец обяснява, че тя би могла да има чисто практическо предназначение: „Погледнете какво направи Ирландия с детелината, същото може да направи България с мартеницата, защото това е нещо запомнящо се, уникално и много красиво.” Централна София с джамията, православните църкви и синагогата също е един от символите според чужденците, защото показва, че България е открила мултикултурното общество още преди векове – такова, каквото Алеко е видял в Европа и в Америка. Зарадвах се, когато прочетох, че нашето Черно море и за чужденците е неповторимо. Но като нещо типично нашенско те посочват и презастрояването на Черноморието. „Българите не само успяха да презастроят брега си за по-малко от пет години, те го застроиха така, че сега едва ли има и пет плажа без хотел на тях.” Да не говорим за бездомните кучета, за оскъдно облечените жени в рекламата на известната мастика с дини, за студентсткия град, където няма библиотеки, а барове и дискотеки... 
Винаги,  когато пътувам из България, затаявам дъх и сърцето ми трепва пред невероятната природа. Откривайки величествените й красоти, аз я обиквам повече. Всички посетени места остават в съзнанието ми, а видяното е незабравимо. Широкият свят предлага изобилие от планини, морета, водопади. Всеки от нас иска да посети красиви и невероятни места. Нужно ли е за целта да напускаме страната си и да търсим красотата в други държави? Време е да прогледнем и да започнем да виждаме българското, което е около нас, за да го ценим и уважаваме повече. Трябва първо да посетим чудесата на България, преди да тръгнем за чудесата на света. 
Всеки има различни идеали и мечти. Има хора, които предпочитат да платят за скъпи екскурзии в чужбина, без да са опознали своята страна. Хубаво е да се пътува, но ако не се познава родината, няма да как да се сравни видяното. Не е необходимо човек да измине дълъг и труден път извън страната си, да разбере, че България е красива и неповторима. Нейните равнини, долини, кристални езера, реки не могат да се сравнят нито с воалите на Ниагара, нито с Гранд Каньон. Само България съчетава в себе си всички прелести на природата. Да послушаме съвета на Алеко Константинов и всеки от нас да ,,посвети един от летните и празнични дни на природата” и само тогава ще разбере, че красотата на нашата родина е необятна и ние трябва да бъдем горди с нея.
Днес цял един народ, достигнал заветната си цел - Европейския съюз, трябва да реши нужно ли му е да съхрани българското. Не му ли тежи определението българин…Не му ли се иска повече европеец да му викат? И докато актуалният Алеков герой Бай Ганьо се  бие в гърдите, крещейки в банята  "Булгар!Булгар! ", то днешните негови  наследници всячески се опитват да се скрият, че са "булгар"! Срамуват се! Закъде сме без българското? Ще съхраним ли онази частичка от него, с която всеки друг европеец би се гордял? Ще загърбим ли изконните български добродетели? Още Константин Иречек е отбелязал в своите етнографски проучвания, че в българския дом вратата е винаги отворена за гости. Вярвам, че ние, новите европейци, пак ще живеем с мисълта и за другите, за бедните, за нещастните. Пак ще пренебрегваме своите проблеми   заради чуждитe.
Бях чел някъде, че българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила! Сега за тези кормила толкова много хора ламтят, че си мисля - дали ще остане поне едно за нас! Може и да ни се присмиват някои, че в Европа ще вървим с цървули по килим, че шкембе чорбата няма място вече  на софрата ни. На тях бих отговорил с думите на Паисий: "О, неразумний и юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин!” 
Сами решаваме - дали ще продължим да изпускаме „случайно” отпадъци по земята; дали по български ще притичваме на червено пред забързаните коли! Сами решаваме дали ще сме българи или…”Булгар! Булгар!”
Закъде сме без българското? Ще съхраним ли онази частичка от него, с която всеки друг европеец би се гордял? Ще загърбим ли изконните български добродетели? Още Паисий Хилендарски пише в своята история, че българите са добри и гостоприемни, че са славни и прочути по цялата земя. И Константин Иречек е отбелязал в своите етнографски проучвания, че в българския дом вратата е винаги отворена за гости.
Където и по света да отиде всеки един от нас, той винаги ще носи, ще пази, ще предава любовта към България, защото тя е само една - нашата мила, свидна страна....И ще бъде! Това е нашият земен рай! Една необикновена и прекрасна страна. Трябва да я обичаме така, както я е обичал Алеко. Трябва да я пазим - за нас и за бъдещите поколения!
Владимир Георгиев Владимиров ХІ б



Мартин Желев IV a Рамона Александрова IV аТеодора Тодорова IV б 
Йорданка Петрова VI бМаргарита Великова VI бСелай Феимова V б
Даниела Филипова VII бЕлена Руменова VII бЕлис Хюсеинова VII б




Категории: Конкурси | Views: 1358 | Добавено от: MRebi | Rating: 4.0/1
Общо бр. коментари: 0
avatar