Начало » 2012 » Май » 2 » В XII в клас написаха заедно, задружно, с общи усилия
10:27 В XII в клас написаха заедно, задружно, с общи усилия | |
 Задачка - закачка за 12 в клас
Напишете текст с посоченото начало „Живели някога в едно градче.." Текстът трябва да съдържа:
1. Цитат от изучавани автори
2. Образи – символи
3. Препратки към литературни тестове
4. Диалог
5. Официална форма на общуване с обръщение
6. Оксиморон
7. Антитеза
8. Сравнение
9. Хипербола/литота/
10. Метафора
11. Инверсия
Пожелавам Ви приятна работа във екип.
 А ето и „ решението" на задачкатаЖивели някога в едно градче едно ченге и едно говорещо куче. Един ден полицай Джак бил повикан на местопрестъплението на особено жестоко убийство.
***
 Това се случи през септември.
Тялото на известен наркобарон бе намерено в изоставен склад в края на градчето. Трупът на жертвата плуваше в огромна локва кръв.
− Септември! Септември! – възкликна Спот – О,месец на кръв! Патологът се приближи за да информира, за причината за смъртта:
− С хиляди ножа прободен...унижен,по-нисш от просяк...
На стената на склада имаше огромно огледало. Джак се замисли...Защо е там това огледало? Той сподели мислите си със Спот:
− Какви лица е отразило и ревниво пази огледалото?
− Навярно е принудил живия труп да наблюдава собствената си смърт - предположи патологът.
− Това е жестоко и много лично – разсъждаваше Джак - Навярно жертвата е познавала убиеца си. Но дали наистина е лично или просто бизнес?
− Колко ли врагове е имал баронът? – запита се Спот - Много са били тези, желаещи смъртта му.
− Е, убиецът е уредил сметките си. Мъртвият вече не му е враг.
− Надушвам нещо... – намеси се Спот. – Тук има и друго освен миризмата на смърт. Но какво е това? Мирише ми... на захар!
− Хм, това е странно... Хайде, Спот, да вървим в участъка да видим какво ще намерим за убития.
***
 Докато Джак се ровеше за информация на служебния си компютър, бе повикан от началника си – командир Райън за доклад по случая.
− Докладвай, детектив!
− Да, сър! Разследването се развива бавно - все още никакви улики освен странна миризма на захар в склада.
− Това е всичко?
− Да, сър. Имам желание да отворя засекретени документи от отдел „Наркотици” за наркобарона. Имам ли Вашето разрешение?
− Да, но то не ти е достатъчно. Трябва ти разрешение от техния командир, а едва ли ще го получиш. Я по-добре зарежи случая. На кого му пука за един мъртъв престъпник?!
Джак си помисли: „На мен!”,но мъдро реши да замълчи пред началника си. Вместо това започна:
− Но ако Вие поговорите с него...
− Не! – прекъсна го командир Райън. – А сега се връщай към обичайните си задължения! Свободен си – каза командирът и раздразнено посегна към кутията с понички на бюрото си.
Джак се върна на бюрото си и започна да пише:
До Командир Ноуз
Отдел Наркотици
град Горно Нанадолнище
ЗАЯВЛЕНИЕ
Уважаеми господин Команднир,моля за достъп до засекретени досиета на наркобаронът Уилсън и подчинените му във връзка с разследването на смъртта.
Надявам се молбата ми да бъде удовлетворена за успешно приключване на случая и постигане на бъдеща по-добра комуникация в отделите на полицията.
21 Септ. 2001 С уважение:
Детектив Джак: Jack
***
 Джак успя да се добере до документите и разбра: подозира се, че наркобаронът държи ченгета в джоба си, но никое от тях не е било разкрито.
− О, не – корумпиран полицай?! – възкликна Спот щом разбра. - Мразя такива случаи!Ами ако убиецът е някой от нас? Някой Юда, предател?! Разнолика, нестройна душа!
И тогава Джак се усети.Парченцата от пъзела се наместиха до едно - всички дребни неща, на които не беше обърнал внимание, но имащи вече ясна връзка помежду си. Вече знаеше кой е убиецът. Налагаше се спешно да говори с командир Райън.
Джак се насочи към кабинета му.Щом влезе започна разговор с началника си. Съобщи му, че един сладкиш ще разреши случая и ще доведе до арест.
Командир Райън избухна в ярост:
− Какво?!? Ще намерите убиеца по някаква си поничка?!?
....... Но Джак не беше споменал нищо за понички......
 Криминалния случай проследиха и записаха:
Мартина
Елеонора
Иван
Иван
Мехмед
| |
|
| |
| Общо бр. коментари: 0 | |