Уважаеми посетители,

Второ СУ „Проф. Никола Маринов“ Търговище има нова интернет страница - http://2su-tg.com, която ще се актуализира с информацията за новата учебна година – от 15.09.2017 г. Работата по сайта продължава. Възможно е да бъдат допуснати неточности, които ще бъдат отстранявани своевременно. Старият сайт ще се ползва само като архив.

Благодарим за търпението.

 

 

Начало » 2013 » Януари » 8 » „За съжаление и за радост” – І място за Лидия
17:05
„За съжаление и за радост” – І място за Лидия
Лидия Красимирова Йорданова от ХІ б клас на ІІ СОУ „Проф. Никола Маринов” гр. Търговище спечели І място в Националния ученически конкурс за есе, посветен на 150-годишнината от рождението на Алеко Константинов. Конкурсът е част от Алековите дни - Свищов 2013, организирани от Община Свищов, Международна фондация „Алеко Константинов” Свищов и Историческия музей в родния град на Щастливеца. В надпреварата са се състезавали 61 ученици, разделени в три възрастови групи, от 15 населени места. Председател  на журито - доц. Юлия Николова, преподавател в СУ „Св.Климент Охридски” и ПУ „Паисий Хилендарски”. 
Лидия е един от талантливите участници в клуб „Силата на словото”, с ръководител Йорданка Филева, проект УСПЕХ - BG051PO001-4.2.05-0001 „Да направим училището привлекателно за младите хора”, по който работи ІІ СОУ и през настоящата учебна година.

Откъс от есето:
За съжаление и за радост            
Да, българи сме, да, вече сме европейци. Но колко актуално звучат думите на Алеко „Европейци сме ний, ама все не сме до там.” От 2007 година сме в Европейския Съюз. Европа ни прие и ние – нея. Сега сме не просто граждани на Република България, а и смело се наричаме европейци. Такива ли сме? Толкова бързо ли се промени българският манталитет? Европа щракна с пръсти и ни превърна в ерудирани хора. Кой ни излъга? Кой излъга нея? Не виждаме промяна. Закони се изписаха, раздадоха се заповеди, бездомниците по уличните пейки си мръзнат, треперят си и бабите на село, запалили печките си със смачканите вестници с ликовете на управляващите и с последните дърва. Пари за други няма. Няма и да има. Оказа се, че някой  пак се е поощрил за добре несвършената работа с коледен бонус. Деградират българите. Злобата и простотията изяждат душите им. Добре, че е Биг Брадър, че да ни научи на „акъл”. Знаете ли колко е приятно да чуваш благозвучната и пълна с интелигентност реч на Пацо по улиците? Или да береш срама, че Левски е на първо място футболен отбор и след това български революционер, дал живота си за майка България? Знаете ли какво е да чуваш Преслава от колите, спрени пред училищния вход? Или пък да гледаш как некадърните се считат за „интелигенцията” на обществото? За съжаление - това е половината от България. За съжаление - байганьовска България! За съжаление - Алекова България! И моята България!
Някога Алеко нарича себе си „Щастливец”, защото остава чужд на пороците на своето време – печалбарство, меркантилност, забрава на идеалите... Днес кое ни прави щастливи? Щастливци сме, че оставяме Бай Ганьо на дъното и се качваме по стълбата на успеха, а до него асансьор няма. Щастливи са хората като Стефан от гр. Чирпан, спасил пътниците в горящия автобус. Щастлив е дядо Добри от Байлово, дарил 37 хиляди лева за храма „Александър Невски” в София. Щастлив е юношата Марио, спасил непознато момче, пропаднало в скалите... Живи са последователите на Алеко! За радост – в моята България!
 Лидия Красимирова Йорданова

Категории: "УСПЕХ" | Views: 781 | Добавено от: MRebi | Тагове: литература, конкурси, 1 място, Есе, Награди | Rating: 5.0/2
Общо бр. коментари: 0
avatar